Естествена
Сибирската котка може да бъде наречена обикновена само от човек, който никога не я е виждал! Породистата сибирска горска котка съвсем не е някакъв див звяр, а е величав и ласкав хранител на домашното огнище. Тя има прекрасен характер, отзивчив нрав и богатирско здраве. Появила се е по естествен път в суровите природни условия на Сибир и е аборигенна /местна/ разновидност – подобно на нейните посестрими норвежката горска и „американката” мейнкун и заедно с тях спада кам полудългокосместите породи. Тя живее заедно с човека от много столетия, но за пръв път официално е приета като порода на изложението за домашни любимци в Битце през 1987г. На тази изложба сибирските котки предизвикват огромен интерес, като посетителите са чакали с часове на дългите опашки, за да видят тези уникални горски царе. През същата година е въведен стандартът за сибирски котки, през 1992 г. e развит окончателно, а през 1997г. Сибирската порода е призната от всички международни асоциации.
Как изглежда сибирската котка? Това са преди всичко доста масивни мускулести котки, със силни крайници, големи кръгли лапи и пухкави снопчета между пръстите. Костите са масивни и здрави. Женските котки тежат 4-7 кг., а мъжките 6-8 кг., като отделни екземпляри достигат до 14 кг., но не за сметка на мазнини, а на мускулатура и масивно телосложение. Главата на сибирската горска котка има формата на къс широк трапец, добре поставена към тялото. Връхната част на главата е плоска, с плавен преход към широкия прав нос, без гърбици или стеснения. Скулите са ниско поставени, а челюстите силни. Шията е широка и къса. Ушите са средно големи, раздалечени едно от друго. Средната линия на ухото е вертикална. На края на ухото има рисоподобно снопче косми. Очите са с овална форма, широко и косо поставени, зелени или жълто-зелени на цвят. Опашката е пухкава, тръбовидна - широка в основата си и в края. Особен интерес представлява козината. Състои се от покривни косми и двойно подкосмие. Горните косми са твърди, блестящи и до известна степен непромокаеми. Преминават от лопатките към туловището, гърба, страните и опашката. Отстрани козината е по-мека и по-плътна. Двойното подкосмие е обилно, много плътно и гъсто в студените месеци, а през летните намалява силно. Козината на сибирските горски котки никога не се сплъстява и се самоподдържа естествено. Котараците са по-внушителни и са прилежно „облечени” с характерна грива и бухнали опашки. Сибирската горска котка съзрява на двегодишна възраст, а приключва телесното си развитие на пет години.
Окраската на сибирците е разнообразна / виж таблицата с кодове по-долу/. Най-известни са окраските таби /раирани/ – мраморни, петнисти или ивичести, тъй като те са идеален маскировъчен костюм сред потъналите в полусенки гори. При този тип окраска на тила имаме рисунка наподобяваща скарабей, на челото буквата „М”, спирали по крачетата и колелца по гърдите. При ивичестите окраски многобройни ивици тръгват от центъра на гърба вертикално към корема, като ширината им е равна приблизително на една трета от разстоянието между ивиците. По средата на гърба преминава широка тъмна ивица от главата до опашката. При мраморните окраски освен рисунка на главата има и рисунка на плещите приличаща на пеперудени криле. По гърба преминават три паралелни тъмни ивици. По страните имаме контрастни кръгове, завои и извивки. Всяка котка е уникална с рисунъка и цветовите съчетания.
Окраските без „рисунки” също са много – черна, рижа /червена/, синя, сребърна, кремава, костенуркова, двуцветна, арлекин и др. FIFe не признава лилавата, шоколадовата, бирманската, абисинската, сиамската тип окраски, тоест тези, които не са присъщи на аборигенните породи.
Удивителна
Разказът ни за сибирските горски котки ще бъде непълен, ако не кажем нищо за характера им. Сибирските котки са весели и ласкави и обичат всички членове на семейството, но обикновено си избират един фаворит. Това са изключително умни котки, които прекрасно разбират интонацията и дори самите ви думи – обръщението писи – писи просто не важи за тях. Когато им се каже: „хайде на манджата” пристигат веднага където и да са. На картинките в детските руски книжки често е нарисувана някоя сибирска котка, спяща свита на кравайче. Но всъщност тези котки често спят по гръб, смешно протегнали лапките си. Понякога сядат досущ като човек, на дупето си, облягат гръб на стената, гледат ви в очите и леко поклащат глава, сякаш ви отправят покана за разговор за смисъла на живота. Съобразителността на сибирските горски котки е достойна за възхищение. Те буквално наблюдават стопаните си и се учат от тях. Скоро котаците се научават сами да си отварят затворените врати, като скачат на дръжката и се провисват на нея. Не се учудвайте, ако сте забравили да сипете вода в паничката на сибирската си котка, да чуете как водата в банята шурва, защото тя е повторила движенията ви, които внимателно е наблюдавала и се е научила да завърта кранчето с тежестта си. Сибирските котки знаят къде стоят лакомствата – интересно е да ги наблюдаваш как упорстват, докато не успеят да си отворят шкафа или хладилника.
Ако вземете със себе си сибирската си котка на вилата, ще я видите как начаса се превръща в майстор ловец. Когато хване гризач, птичка, пеперуда или друго животинче, тя гордо го носи пред вас, полага го пред краката ви, сяда и гордо ви гледа в очите, сякаш казвайки ви: „Ето, ти можеш да се гордееш с мен – виж каква котка имаш!” Ако я похвалите, тя цял ден ще ходи с наперена опашка в добро самочувствие. В същото време обаче сибирската котка чудесно разбира когато и се скарате. Когато види, че сте заети и повече не можете да си играете с нея, тя спокойно отива в другата стая без да ви пречи. Веднага щом я извикате отново, тя радостно дотичва с грациозни движения, готова да продължи играта. Сибирската котка обича снега, водата и ниските температури изобщо не й пречат. Има силен вроден имунитет.
Сензитивен приятел
Тази котка живее вашия живот: ако сте разстроени, се гушва при вас и ви успокоява с мъркането си. Ако сте в добро настроение, тя го изживява още по-силно заедно с вас. Отдавна е забелязано, че сибирската котка създава положителна аура в дома, тъй като носи със себе си чистата природна енергетика и хармония на сибирската тайга.
Характерът й е спокоен, обича да се катери и е отличен ловец. Чувствителна и внимателна към хората, с чувство за принадлежност и вярност, разбира се с кучетата, а и самата тя е предана- досущ като куче.
Хипоалергична
Породата е особено популярна сред хора, които са чувствителни към котки. При 80% от сибирките алергенът Fel-d1—виновник за редица респираторни проблеми- е в много по-малки количества и не предизвиква реакция.
Нашият развъдник претендира, че създава котета, които успешно съжителстват с алергични към котки хора, защото досега имаме две доказателства за това, че нашите сибирчета не водят до непоносимост.
bravenet.com